Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
Voting is active only for photos in Site Album.
Регола, Рим
11 март 2006 г.
Театърът на Марцел
Поглед откъм Римското гето
Мястото за театъра било разчистено от Юлий Цезар, който обаче бил убит още преди строителството да започне, и било предназначено за провеждане на секулярните игри ludi saeculares, възстановени през 17 г. пр. Хр. по негова идея.
Театърът на Марцел бил впечатляващ пример за това, което се превърнало в една от най-разпространените архитектурни форми на Римския свят. Бил изграден предимно от туф, цимент и тухли, положени в opus reticulatum (мрежа) и изцяло облицовани в бял травертин. Системата от арки, коридори, тунели и рампи, осигуряваща достъпа до римските театри, обикновено била украсена с преграда от застъпващи се колони в гръцки ордери: дорийски в основата, йонийски в средата и коринтски на върха. Както и при другите римски театри, и тук били оставени отвори за съзерцаване на пейзажа наоколо, в случая – Тибърския остров.
Вероятно именно в театъра на Марцел, а не в Колизея, комуто послужил за модел, са се извършвали повечето от изтезанията на християните – нещо, което Цезар не би могъл да предвиди, когато предприел строителството на амфитеатъра с 14 000 места. Август довършил строежа през 13 г. пр. Хр. и го посветил на племенника си, починал на възраст 19 г.
Театърът пострадал от пожара през 64 г. и бил възстановен, но през IV в. бил запуснат и споделил печалната участ на редица други великолепни антични съоръжения, превърнали се в каменоломни...
През Средновековието сградата станала крепост на фамилията Фабии, а по-късно и на наследниците й от фамилията Савели, което я спасило от унищожение. По-късно през XVI в. Балдасаре Перуци встроил два от етажите в двореца, който градил за фамилията Орсини, а пейките били превърнати в градини, слизащи надолу към Тибър. Долните аркади впоследствие били заети от скромни жилища и ателиета. По време на Втората световна война много от жителите на Рим се спасявали от хитлеристите в сложния лабиринт на дворцовите зали и коридори...
Пред театъра се издигат и три коринтски колони, произхождащи от храма на Аполон,
построен през V в. пр. Хр. и реставриран през 32 г. пр. Хр.
Запазени са остатъците от радиално разположените стени, поддържали зрителната зала, а и част от фасадата, гледаща към виа Театро ди Марчело. Запазени са и два реда аркади и стената на Палацо Савели.
Регола, Рим
11 март 2006 г.
Театърът на Марцел
Поглед откъм Римското гето
Мястото за театъра било разчистено от Юлий Цезар, който обаче бил убит още преди строителството да започне, и било предназначено за провеждане на секулярните игри ludi saeculares, възстановени през 17 г. пр. Хр. по негова идея.
Театърът на Марцел бил впечатляващ пример за това, което се превърнало в една от най-разпространените архитектурни форми на Римския свят. Бил изграден предимно от туф, цимент и тухли, положени в opus reticulatum (мрежа) и изцяло облицовани в бял травертин. Системата от арки, коридори, тунели и рампи, осигуряваща достъпа до римските театри, обикновено била украсена с преграда от застъпващи се колони в гръцки ордери: дорийски в основата, йонийски в средата и коринтски на върха. Както и при другите римски театри, и тук били оставени отвори за съзерцаване на пейзажа наоколо, в случая – Тибърския остров.
Вероятно именно в театъра на Марцел, а не в Колизея, комуто послужил за модел, са се извършвали повечето от изтезанията на християните – нещо, което Цезар не би могъл да предвиди, когато предприел строителството на амфитеатъра с 14 000 места. Август довършил строежа през 13 г. пр. Хр. и го посветил на племенника си, починал на възраст 19 г.
Театърът пострадал от пожара през 64 г. и бил възстановен, но през IV в. бил запуснат и споделил печалната участ на редица други великолепни антични съоръжения, превърнали се в каменоломни...
През Средновековието сградата станала крепост на фамилията Фабии, а по-късно и на наследниците й от фамилията Савели, което я спасило от унищожение. По-късно през XVI в. Балдасаре Перуци встроил два от етажите в двореца, който градил за фамилията Орсини, а пейките били превърнати в градини, слизащи надолу към Тибър. Долните аркади впоследствие били заети от скромни жилища и ателиета. По време на Втората световна война много от жителите на Рим се спасявали от хитлеристите в сложния лабиринт на дворцовите зали и коридори...
Пред театъра се издигат и три коринтски колони, произхождащи от храма на Аполон,
построен през V в. пр. Хр. и реставриран през 32 г. пр. Хр.
Запазени са остатъците от радиално разположените стени, поддържали зрителната зала, а и част от фасадата, гледаща към виа Театро ди Марчело. Запазени са и два реда аркади и стената на Палацо Савели.
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
