Форумът, Рим
11 март 2006 г.

Колизеят

Строителството му започнало при Веспасиан през 72 г. сл. Хр. на мястото на езерото, което украсявало Домус Ауреа на Нерон. Синът му Тит го открил през 80 г. с игри, които продължили три месеца и коствали живота на 2000 гладиатора и 9000 животни. Бил най-големият римски амфитеатър (с външна окръжност от 524 m, голяма ос 187,77 m, малка ос 155,64 m и височина на стените от 48 до 50 m) и бил не само произведение на изкуството, но и забележително техническо съоръжение, което можело да побере от 55 000 до 87 000 души под тенти, които ги предпазвали от слънцето. В зависимост от ранга си те заемали места на подиума, на едно от трите нива пейки или пък оставали правостоящи върху пасажите.

През XIX в. в разнообразния микроклимат на руините процъфтявали толкова много видове растения, че група ботаници решили подробно да ги изучат. Трудовете им били публикувани в цели две книги, едната от които описвала 420 различни растителни вида!

Предпочитаните спектакли на римляните били цирковите игри (ludi circenses), изобретени, без съмнение, в края на дните на Републиката, за да възбуждат и подхранват у тях войнствения дух, който ги превръщал в господари на света... Това и сложило началото на професията на гладиаторите, подготвяни чрез бой, и знаещи, че победеният ще бъде убит от победителя, докато дивите зверове добавяли още към ужаса на спектакъла. Спектаклите, организирани от императорите, често започвали с номера с дресирани животни. Следвали хопломахиите, или боевете до смърт между гладиаторите, които се наблюдавали от момчета, преоблечени като лодкаря Харон, превозващ душите на мъртвите, и готови да отнесат труповете и хвърлят пясък върху петната кръв... Тежко ранените гладиатори могли да предадат съдбата си в ръцете на публиката и императора, надявайки се на милостта на вдигнатия пръст. Дивите животни, преследвани по време на така наречените venationes, обаче не могли да се надяват на подобна милост... Понякога пък след приключване на преследването на диви зверове арената била бързо напълвана с вода за последващите наумахии, или водни боеве.

Под арената, чиято голяма ос е с дължина 86, а малката – с 54 метра, при фундамента на вътрешната стена, се намирали клетки за животни, а близо до средата на арената при разкопките са открити множество стени, стълбове и сводове, поддържащи арената или служили за мигновената поява изпод нея на хора, животни, машини, дървета и други декори, или за напълването й с вода и издигането на кораби при представленията с наумахии. Предназначението на много от тези стени и стълбове и до днес е неизвестно.

Император Константин и последователите му искали да сложат край на гладиаторските боеве, но се сблъсквали с желанието на римляните, които не желаели на никаква цена да се лишат от спектаклите, към които били привикнали. В началото на V в. един монах на име Телемах, дошъл от Изток, един ден слязъл на арената и се опитал да застане между гладиаторите. Обръщайки се към народа, този мъченик за каузата на хуманизма го заклел да се откаже от ужасяващото забавление, но бил засипан с подигравки и ругатни, и тъй като настоявал, бил пребит с камъни. От този ден нататък обаче спектаклите завинаги секнали...

Колизеят от древността се смята за символ на величието на Рим. « Докато Колизеят е на мястото си, казвали поклонниците още през VIII в., ще пребъде и Рим, изчезне ли Колизеят, с него ще изчезне и Рим, а заедно с него и целият свят. »