Пиня, Рим
12 март 2006 г.

Пантеонът

Съставът на римския бетон, използван при строежа на купола на Пантеона си остава тайна... Неармиран купол с такива пропорции, ако би бил изграден от съвременен бетон едва ли би издържал и собственото си тегло, тъй като бетонът има много ниска сила на опън, докато Пантеонът стои на мястото си от векове във вида, в който бил съграден... Известно е от римски източници, че бетонът му се е състоял от пастообразна гасена вар, пуцоланова пепел и лека пемза, добивана от близък вулкан, както и от скални отломъци с големината на юмрук. По това този бетон прилича твърде много на съвременния. Изглежда обаче голямата якост на опън идва от начина, по който бетонът бил полаган в много малки количества и след това набиван до отстраняване на излишната вода. Това изглежда е възпрепятствувало появата на въздушните мехури, които обикновено се образуват в бетона при изсъхването му, като по този начин якостта му се повишила неимоверно.

Дякон Павел описва през VIII в. плячкосването на Пантеона от император Констанс II, минал през Рим през юли 663 г.: "Оставайки в Рим 12 дни, той съборил всичко, което било изработено в миналото от метал за украса на града, и дотам, че дори свалил покрива на църквата [на благословената Мария], която по това време се наричала Пантеон и била основана в чест на всички богове и, по съгласието на предишните правители, място за почитане на всички мъченици; и взел оттам бронзовите керемиди и ги изпратил заедно с останалата украса в Константинопол."


Построен през 118-125 г. на мястото на унищожено от пожар, възникнал след мълния светилище (построено през 27 г. пр. Хр. от Марк Агрипа) на седемте божества на седемте планети, съгласно държавната религия на Древен Рим, и осветен като християнска църква през VII в. Най-добре запазеното антично куполно здание с непокътнат оригинален покрив, използвано без прекъсване през цялата си история. Вероятно дело на Аполодор от Дамаск, работил по времето на император Адриан, космополит, пътувал много на изток и голям почитател на гръцката култура. Изглежда замисълът му е бил да съгради Пантеон, или храм на всички богове, като екуменически или синкретичен жест към поданиците на Римската империя, които не почитали старите римски богове, или които (както било в повечето случаи) ги почитали под други имена. През 609 г. византийският император Фокас предоставя зданието на папа Бонифаций IV, който го преосвещава като християнска църква, Дева Мария и свети мъченици (Santa Maria ad Martyres), чието име е запазила и до днес. Това спомогнало за запазването й и спасяването й от участта, сполетяла много други древни паметници, опустошени от варварите през Средновековието.

В Пантеона са погребани художниците Рафаел и Анибале Карачи, архитектът Балтасаре Перуци, както и няколко кралски особи, между които и кралица Маргарита, съпруга на Умберто I, на чието име е кръстена пицата в цветовете на Италия (домати, моцарела и листа от босилек).
Пантеонът се осветява единствено от кръгъл отвор с диаметър около 8 ¼ m на върха на купола му. Мраморните подове са реставрирани през 1873 г., като оригиналният им рисунък е запазен.
Впрочем, преди време видях един надпис край останките на средновековната баня пред джамията Баня Баши, свидетелствуващ, че австрийски (струва ми се) пътешественик от края на XVI в., посетил София, е оприличил градежа на тази забележителна за времето си баня на архитектурата на Пантеона в Рим...