Понте, Рим
9 март 2006 г.

Мостът на Светия ангел

Мостът на Светия ангел, или някогашният Понте Елио, е един от най-старите римски мостове (134-139 сл. Хр.) над Тибър, който бил издигнат, за да свърже центъра на града с новопостроения мавзолей на император Адриан (сега Замък на Светия ангел). В миналото поклонниците го използвали за придвижване към базиликата Св. Петър, поради което е познат и като мостът на Св. Петър. Днешното си име мостът и замъкът получават през VI в., при папа Св. Григорий Велики, известен с неговото Non Angli, sed Angeli ("Няма англичани, има ангели"), произнесено при първата му среща с английски затворници на пазар за роби, въодушевен от факта, че натоварил Св. Августин Кентърберийски с покръстването на англичаните. Легендата твърди, че на покрива на замъка се явил ангел, който оповестил края на чумата. През юбилея от 1450 г., поради огромния наплив на поклонници, балюстрадите на претоварения мост поддали и над 200 души намерили смъртта си в реката... Поради това някои от сградите, както и триумфалната арка в началото на моста били съборени по нареждане на папа Николай V, за да може пътят на поклонниците да се разшири.

През 1535 г. папа Климент VII използвал налозите, постъпващи от от моста, за изработване на статуи на Св. Св. Петър и Павел, към които по-късно били добавени и статуи на четиримата евангелисти и патриарсите Адам, Ной, Авраам и Мойсей. През 1669 г. папа Климент IX поръчал овехтелите стукови ангели, изработени от Рафаело да Монтелупо и поръчани от папа Павел III, да бъдат заменени с нови. Бернини трябвало да изпълни програмата за десетте ангела с оръдията за мъчение, но успял да приключи лично оригиналите само на два от тях: носещия надписа I.N.R.I. и другия с трънения венец, но Климент IX ги запазил за свое собствено удоволствие или пък за да съхрани грациозността им от капризите на времето, и поръчал копия от тях за моста... След XVI в. пък на моста били излагани телата на екзекутираните...