Ватиканът, Рим
Музеят на Пий и Климент
10 март 2006 г.

Лаокоон и неговите синове

Агесандър, Атинодор и Полидор Родоски
ок. II пр. Хр.

След преоткриването им през Ренесанса античните произведения на изкуството не престанали да подхранват естетическите дебати в артистичните среди. Сред скулптурите, породили най-голям брой коментари и анализи се отличава, на първо място, тази на Лаокоон. Специално внимание било обръщано на необходимостта да се копират древните образци, за да се възприеме “високият вкус”, гарант за който били древните. Изтъквало се и изкусното равновесие между изразяването на силни емоции и запазването на известно благородство.
"Където е най-силната болка, там е и върховната красота”.
Когато троянците в недоумение и с нерешителност разглеждали оставения от ахейците дървен кон и предлагали да го внесат в града, Лаокоон яростно възразил, като ги предупреждавал за гръцкото коварство и убеждавал съгражданите си да унищожат коня. Бил сигурен, че това е някаква военна хитрост, измислена от Одисей. И много скоро от морето се показали две огромни змии, които излезли на брега там, където Лаокоон и синовете му принасяли жертва на Посейдон. Змиите се нахвърлили върху синовете на Лаокоон и се обвили около тях. Баща им се притекъл на помощ, но змиите се обвили и около него. Лаокоон се борил геройски със змиите, но отровата прониквала все по-дълбоко в телата. Троянският жрец загинал, виждайки ужасната смърт на своите невинни синове. След като го убили, змиите се скрили в храма на Атина. Троянците приели това като наказание на Лаокоон за непочитание към богинята, принесли й в дар кон и пуснали дървеното съоръжение в града, обричайки се на смърт...