Там, откъдето идваме, аз чувам свиренето на вятъра. Усещам есенната шума, която се плъзга между пръстите ми. Капките, които а-ха ще се превърнат в сняг. Виждам луната, която ту се показва, ту се скрива измежду тичащите по небето облаци. Чувам шума от крилете на птиците, които се събират да известят приближаването на бурята. В далечината се удрят морските вълни. Стъмва се. Мога да вървя изправен срещу вятъра. Ръцете ми мръзнат. Очите с труд и усилие остават отворени. Дишането е учестено. Чувствам кръвта си, която пулсира в лицето ми. Виждам наклонените от вятъра, оголени храсти. Луната се отразява в неспокойна локва. Започва да вали все по-силно. Всичко по мен е мокро. Едно дърво шуми от вятъра.
Там, откъдето идваме, аз мога да викам.

Любомир Розенщайн