Там, откъдето идваме, аз чувам свиренето на вятъра. Усещам есенната шума, която се плъзга между пръстите ми. Капките, които а-ха ще се превърнат в сняг. Виждам луната, която ту се показва, ту се скрива измежду тичащите по небето облаци. Чувам шума от крилете на птиците, които се събират да известят приближаването на бурята. В далечината се удрят морските вълни. Стъмва се. Мога да вървя изправен срещу вятъра. Ръцете ми мръзнат. Очите с труд и усилие остават отворени. Дишането е учестено. Чувствам кръвта си, която пулсира в лицето ми. Виждам наклонените от вятъра, оголени храсти. Луната се отразява в неспокойна локва. Започва да вали все по-силно. Всичко по мен е мокро. Едно дърво шуми от вятъра.
Там, откъдето идваме, аз мога да викам.
Любомир Розенщайн
Там, откъдето идваме, аз чувам свиренето на вятъра. Усещам есенната шума, която се плъзга между пръстите ми. Капките, които а-ха ще се превърнат в сняг. Виждам луната, която ту се показва, ту се скрива измежду тичащите по небето облаци. Чувам шума от крилете на птиците, които се събират да известят приближаването на бурята. В далечината се удрят морските вълни. Стъмва се. Мога да вървя изправен срещу вятъра. Ръцете ми мръзнат. Очите с труд и усилие остават отворени. Дишането е учестено. Чувствам кръвта си, която пулсира в лицето ми. Виждам наклонените от вятъра, оголени храсти. Луната се отразява в неспокойна локва. Започва да вали все по-силно. Всичко по мен е мокро. Едно дърво шуми от вятъра.
Там, откъдето идваме, аз мога да викам.