НЕТЪРПЕНИЕТО
Георги Марков

Ти си ужасно нетърпелив. Нетърпеливи са чувствата ти, които крещят по-бързо, по-бързо да бъдат споделени. Нетърпеливи са мислите ти, които настояват да излязат от теб и да срещнат своите приятели и противници. Нетърпеливо е тялото ти, което иска всички доказателства за своето съществуване, иска да го признаят, да му се възхитят. Затова и делата ти са така обезобразени от нетърпението. Всичко трябва да стане бързо, бързо, като че времето е твой враг и безпощадно те преследва, като че утре призори ще бъде краят на света и ти ще пропуснеш живота си, ще минеш неизживян. Но това не е вярно. Скъпоценно икономисаните секунди ти с безсмислена щедрост подаряваш на всеки срещнат, където твоята общителност те превръща в най-разхайтен прахосник на време, докато се сепнеш и отново забързаш за някъде. Така че времето няма нищо общо с нетърпението ти. Просто такъв е механизмът на твоя живот, на това съвремие може би. И да искаш, ти не би могъл да обмислиш дълго и подробно идеите си, защото те могат да се отделят от теб само като бързи протуберанси, и ако ти им предложиш време и пространство, те сами ще се погубят. Ти живееш с треската на тяхното раждане, трепериш от силата на тяхното налягане и се вдъхновяваш от тяхната скорост, без да мислиш за крайната цел, за крайния резултат. Като че ли ти живееш, за да изригваш. Ти не можеш да се приближаваш, ти тичаш, ти не се изкачваш, ти скачаш, ти не докосваш, ти се хвърляш, ти си нетърпелив и в даването, и във взимането. Еднакво забързан длъжник и кредитор и това ти отнема мъдростта на спокойствието, тъгата на чакането и може би трайността на връзката. Твоето нетърпение - не е ли това най-страстното дирене на търпението.