Кан, Лазурният бряг

Тайната на Желязната маска

На 30 април 1687 г. Желязната маска пристига на остров Св. Маргарита, точно срещу Кан, пазен от тъмничаря си г-н маркиз дьо Сен Марс. Самоличността на този тайнствен индивид, чиято маска уж била от кадифе, остава загадка. Според Волтер, той бил по-големият брат на Краля-Слънце и мъж, който “говорел на хора, които били негови слуги”. Александър Дюма романизира историята му във “Виконт дьо Бражелон”.

Според други теории, той бил:
- брат близнак на Людовик XIV, незаконен син на Анна Австрийска, съпруга на Людовик XIII, и на Бъкингамския херцог,
- или на същата Анна Австрийска и кардинал Мазарен,
- незаконен син на Людовик XIV (херцог дьо Бофор),
- незаконен син на английския крал Чарлз II (херцог дьо Монмут),
- или още граф Матиоли, който уж бил хвърлен в затвора затова че продал на Испания съдържанието на преговорите между Людовик XIV и Карл III от Мантуа…

Необичайното благоприятно отношение, от което се ползвал този необикновен затворник винаги е поддържало хипотезата за индивид с кралска кръв. Многобройни са мистериите, допринесли за запазването на тази тайна, като например чинията, върху която Желязната маска написал някакво съобщение, преди да я хвърли в морето. Рибарят, който я намерил, я предал на г-н дьо Сен Марс и запазил живота си единствено поради неграмотността си. Също според легендата, един монах нямал този късмет. Откривайки сред вълните риза от фино платно, върху която можело да се прочетат няколко реда, два дни по-късно монахът бил открит мъртъв.

Но най-невероятната хипотеза без съмнение е следната: от връзката на Желязната маска с една от жителките на Кан, дошла да разсее самотата му, се родил син. Детето било изпратено в Корсика и поверено на грижите на доверена дама, която обаче не знаела нищо за самоличността му. Препоръчали й да се грижи възможно най-добре за детето, като я уверили, че то идвало от « Buona-Partе » (блага вест). Препоръката вдъхновила дойката, която го кръстила Буонапарте. Ето как легендата дала един знаменит прадядо на бъдещия Наполеон!

Според последните заключения, направени въз основа на кореспонденция в английското издание на Волтер, Желязната маска бил просто слуга, който знаел твърде много, някой си Йосташ Данже, служил при Никола Фуке, бивш сюринтендант на финансите на Людовик XIV, в крепостта Пинерол, където били затворени и двамата. Той знаел за връзките на Фуке и друг знаменит затворник, граф Лозен, френски маршал, изпаднал в немилост, които комуникирали между килиите си чрез таен проход. Тогава Йостаж Данже бил изпратен на остров Св. Маргарита, където през 1687 г. бил преместен г-н дьо Сен Марс. Но нищо от това не е сигурно.

През 1698 г. Желязната маска напуска острова, за да бъде хвърлен в Бастилията, където умира през 1703 г. Казват, че бил погребан в гробището Сен Пол под името Маркиали, отнасяйки в гроба ужасната си тайна. За тази тайнствена личност Виктор Юго ще напише: « Желязната маска, затворник, чието име не знае никой, чието чело не е зървал никой, жива тайна, сянка, загадка, въпрос. »


Понастоящем на острова се намира втората по посещаемост гора във Франция, с чудесни евкалиптови дървета, най-старите в Европа.