Погледна към слънцето, вече се смрачаваше... трябваше да побързат, за да не замръкнат в планината. Температурата щеше да падне с около десетина градуса за по-малко от час. Кучето го нямаше днес за да събира овците, беше се разгонило. Изцеди последните капки вода от мехчето в гърлото си, огледа облаците за последно протегнал пръст напред за да усети откъде духа вятъра. Извади влагомера с конски косъм от джоба си, стрелката се изви почти докрай. Когато дойде в селото и се засели не каза на хората, че има продадени няколко милиона от неговите книги. Всъщност опита веднъж, каза на селския гробар, но той го погледнаха с неразбиране и го попитаха, защо си хаби времето да пише!? Ако няма какво да прави, той може да му даде да дялка ковчези от дърво. Вярно, малко жители имаше в това село, но пък в цялата околност го знаеха и го викаха непрекъснато. Каза му, че хората винаги ще умрат, докато тук кой чете книги!? Искаше да усети толкова силно природата… и знаеше, че единственият начин е не да се слее с нея, не да бъде част от нея дори… а той самият да бъде тя, между него и природата да няма разлика… както между материята на слънцето, луната… останалите звезди и него самият нямаше разлика… всичко беше едно… безкрайно…