36 години по-късно... когато излитам, не усещам вече как вятъра блъска самолета... но наближавайки 1192км, коремът отново ми се свива на топка, усещайки ужасната скорост, усещайки как след миг ще изпреваря звукът от реактивния двигател отзад и повече няма да мога да го чуя... като една абсолютна безтегловност и тишина... една бяла поляна само със чист сняг..., освобождаване и надпреварване със самия себе си в това напрежение... усещам 8-те колана пристягащи плътно тялото ми сливайки се абсолютно със самолета, все едно аз съм той и той е аз...... и 8G ускорение, спирайки притокът на кръв към мозъкът ми... до краен предел... да отидеш отвъд и да се върнеш... може би, някой път....