в сънят си влезнах аз, докато спах,
не бе ни ден, ни нощ,
и слънце нямаше тогаз,
ни луна или звезди безкрайни,
или цвят и светлина,
само сенки, призрачни и тъмни,
сенки не от този свят познат,
нямаше дори и време,
да следва своя ред и ход,
само гарваните грачеха отгоре,
нечовешки силно в плач,
коремът ми се сви ужасно,
и паднах аз в трева,
мокра и студена и без цвят…
и тогава ги видях в далечина,
някак странно, как играят мач,
и като, че ли бе всичко там нормално,
и винаги светът е бил такъв,
без време, цветове, луни, слънца и звуци,
в самота и тишина, безумна красота,
на най-високия връх в света,
страстта така ги завладя,
че те забравиха дори за собствената си съдба,
необятно, безумно, дивно, страстно,
като огньове до небето разпиляващи се те…
и затичаш се с всичка сила и аз натам…
за да изиграя най-уникалния мач в света…
мач със смъртта…