- Искам да се чувствам свободна Лоренц, не разбираш ли, искам да съм свободна…
- Трябва да пречупиш човешкият си образ Елемансатия, за да си свободна... Трябва да забравиш за себе си, и за границите който всеки пореден ден са ти били насаждани от твоите родители, и приятели, и хора с който си говорила, и излизала, и общувала, и срещала… Трябва да забравиш всичко което си знаела за този свят и да започнеш отначало. Само така, ще можеш да усещаш и разбереш…
- Лоренц, ти живееш в някаква твоя илюзия… Да нямаш температура и да бълнуваш… Двайсе и пет години съм учила досега през моя живот и ти се появяваш изведнъж и ми казваш, забрави всичко което знаеш… Ти луд ли си…
- Мисля, че ще е трудно – отвърна Леонард, отвръщайки се към Лоренц – мисля, че ще е много трудно, защото тя е живяла твърде много вече в този свят и са успели да я объркат силно…но нека да опитаме все пак… нека да опитаме с твоите трансформации Лоренц… Нека опитаме като и кажем, че времето никога не е съществувало през нейния живот, и във вселената в която живее… И че всичко което помни, знае, виждала е, преживявала е, усещала е, се е случило в един единствен миг, и зараждането, и живота, и безкрая, и смъртта…То вече се е случило…