„Самозадоволяване 1961“

Скъпи приятели, вчера 17.09.2009 г. (Вяра, Надежда и Любов а също така и ден на София), навърших 65години.
На такава дата неминуемо човек се сеща за отминалите дни, за младостта и за това какво е направил и какво е оставил след себе си.
Надявам се, живота ми да не е отминал напразно. Най малкото… поне имам двама сина, Камен и Ясен.
Та се сетих, че първият ми фотоапарат беше един евтин бокс, награда за най много събрани вторични суровини от училище „Кирил и Методий” в Сеново, където учех до 7 ми клас. С този апарат ви представих снимката „Спирка в миналото”:
След седми клас записах да уча в Художествената гимназия в София.
Там през 1960 – та година си купих „Смена – 6” Разбира се, като ученик бях изцяло зависим материално от родителите си. Имах желание да ми купят по хубав фотоапарат, но… парите не стигаха. През този период майка и татко се преместиха в Русе. От ЖП-то им дадоха две стаи в един кантон, на края на града. Баща ми работеше като железничар, ръководител движение в Русе, а през свободното време обработваха с майка ми 3 дк. земя, дадена по „самозадоволяването“, както това се наричаше тогава, между кв. Средна Кула и Русе.
Когато се върнех през ваканцията, баща ми казваше:
– Ела сине, да помогнеш да засеем късния царевичак, та хем магарето да има какво да яде, хем да видиш как се изкарват парите.
И аз работех и тайно се надявах, че ще ми купи фотоапарат „Вера – 3”.
Така и стана, но след 2 години.
А сега ще представя тази снимка, снимана със „Смена – 6” на статив и самоснимачка. Не претендира за художествена стойност, но това е пътя ми във фотографията.
Филм черно бял
Филма на тази снимка е проявен с Родинал,
концентрация 1: 50, t – 18 мин. И 20 С.
Фотоапарат „Смена 6”
1961 година
Петър Ехранов
Разказа написан 17.09.2009