Капанска сватба Сеново 1968 г.
/Репортаж от Сеново/
Филм NP-18 DIN – черно бял.
Фотоапарат „Вера – 3“
Беше някъде към месец Март на 1968 година.
Бях се завърнал , за малко при родителите си в родното си с. Сеново – Разградско. Тогава учех в София.
Забелязах, че колата на БНТ пристигна на площада на селото и трескаво се подготвяше за снимки. Разбрах, че ще се снима действителна сватба на едни младоженци от селото.
По това време, тук сватбите се правеха по старите обичаи на Капанския край, като всички се обличаха с народните носии и се изпълняваха ритуалите, както повеляваше традицията.
Капанските сватби започваха в събота срещу неделя и продължаваха цяла седмица. Ритуалът, с който започват подготовките преди венчавката, се наричат засевки. В него вземат участие две групи – едната е от страна на булката, а другата е от страна на младоженеца. Те са главните изпълнители на обредните песни и танци по време на сватбата. Ритуалът се извършва паралелно в момковата и в момината къща. Момчето има отделна група играчи, от приятели, наричани уйнаджии. От песните и танците при засевките и от игрите на уйнаджиите се определя интереса и пищността на всяка капанска сватба. В дома на момичето и в дома на момчето се приготвят китки и гердани от боб и люти чушки за уйнаджиите, с които ги закичват по време на сватбата. След това се опича и намазва с мед „меденика”. „Меденик“ се нарича обредният хляб на Капанската сватба, който се разчупва над главите на девойката и младоженеца и от който всички се стараят да вземат късче. С това засевките завършват и започва същинската сватба.
Капанската булка се облича обезателно в традиционно булчинско облекло – червена рокля без колан и с бяла престилка, а ако е зима – с червен забун, и червено було. На главата и поставят венец и диадема от разноцветни мъниста.
Именно за такава една сватба е била известена националната телевизия и тя пристигна. Спомням си, че тази година бе излъчено и предаването „Капански обичаи” по малкият екран. Разбира се аз се възползвах от уникалния случай и напрових няколко кадъра.
Един от тях искам да споделя с Вас, скъпи приятели. Същата снимка по късно представих в редакциите на в. „Народна младеж” и в.”Вечерни новини”, които я публикуваха.
Петър Ехранов
Капанска сватба Сеново 1968 г.
/Репортаж от Сеново/
Филм NP-18 DIN – черно бял.
Фотоапарат „Вера – 3“
Беше някъде към месец Март на 1968 година.
Бях се завърнал , за малко при родителите си в родното си с. Сеново – Разградско. Тогава учех в София.
Забелязах, че колата на БНТ пристигна на площада на селото и трескаво се подготвяше за снимки. Разбрах, че ще се снима действителна сватба на едни младоженци от селото.
По това време, тук сватбите се правеха по старите обичаи на Капанския край, като всички се обличаха с народните носии и се изпълняваха ритуалите, както повеляваше традицията.
Капанските сватби започваха в събота срещу неделя и продължаваха цяла седмица. Ритуалът, с който започват подготовките преди венчавката, се наричат засевки. В него вземат участие две групи – едната е от страна на булката, а другата е от страна на младоженеца. Те са главните изпълнители на обредните песни и танци по време на сватбата. Ритуалът се извършва паралелно в момковата и в момината къща. Момчето има отделна група играчи, от приятели, наричани уйнаджии. От песните и танците при засевките и от игрите на уйнаджиите се определя интереса и пищността на всяка капанска сватба. В дома на момичето и в дома на момчето се приготвят китки и гердани от боб и люти чушки за уйнаджиите, с които ги закичват по време на сватбата. След това се опича и намазва с мед „меденика”. „Меденик“ се нарича обредният хляб на Капанската сватба, който се разчупва над главите на девойката и младоженеца и от който всички се стараят да вземат късче. С това засевките завършват и започва същинската сватба.
Капанската булка се облича обезателно в традиционно булчинско облекло – червена рокля без колан и с бяла престилка, а ако е зима – с червен забун, и червено було. На главата и поставят венец и диадема от разноцветни мъниста.
Именно за такава една сватба е била известена националната телевизия и тя пристигна. Спомням си, че тази година бе излъчено и предаването „Капански обичаи” по малкият екран. Разбира се аз се възползвах от уникалния случай и напрових няколко кадъра.
Един от тях искам да споделя с Вас, скъпи приятели. Същата снимка по късно представих в редакциите на в. „Народна младеж” и в.”Вечерни новини”, които я публикуваха.
Петър Ехранов
