Покриваш с облаци
очите си…
Не искаш, може би,
да виждаш
смъртта на Тошко
от четвъртото легло…
Умира бавно Тошко…
Може би защото
има разум на дете
и бавно проумява
смъртта…
Не може да я разпознае –
мисли си, че е сестра
или поредната болногледачка,
втренчена загрижено
в лицето му…
Тошко вярва в Теб –
не вярва във Смъртта
и ако можеше
да стане от леглото,
щеше да я дръпне
за косата
и да изкрещи:
„Ти гониш!...”
Не се опитвам
да му обясня,
че го обичаш…
Няма да ме чуе…
Кажи му го,
когато дойде горе,
при Теб…
И те погледне питащо
с очите на дете…
В.Димова
10.02.2014 г.
Покриваш с облаци
очите си…
Не искаш, може би,
да виждаш
смъртта на Тошко
от четвъртото легло…
Умира бавно Тошко…
Може би защото
има разум на дете
и бавно проумява
смъртта…
Не може да я разпознае –
мисли си, че е сестра
или поредната болногледачка,
втренчена загрижено
в лицето му…
Тошко вярва в Теб –
не вярва във Смъртта
и ако можеше
да стане от леглото,
щеше да я дръпне
за косата
и да изкрещи:
„Ти гониш!...”
Не се опитвам
да му обясня,
че го обичаш…
Няма да ме чуе…
Кажи му го,
когато дойде горе,
при Теб…
И те погледне питащо
с очите на дете…