„Любовта на живота ми ме гонеше…
Но на кой живот?”
Р. Гизгинджиев


Любовта на живота ти
беше някога тук…

Върху сънени покриви
тя се спусна без звук,
долетяла от някакво
нереално небе…
Светъл стих ти нашепна,
залюля те в ръце,
от горчивата чаша
вместо тебе отпи…
Бе красива и плашеща…
Но позна ли я ти?...
По следите от нокти
по гърба на нощта,
по звездите във локвите,
приютили дъжда,
по вкуса върху устните –
между болка и смях,
между мъдрост и лудост,
между святост и грях,
по безумния танц
върху всички „Защо?...”,
по размитата граница
между зло и добро,
по венеца от тръни,
изгарящ челото й…

Някой ден ще се върне…
Но не в този живот…


В.Димова
12.01.2014 г.