Нямам други Богове освен теб Господи
и вече не вярвам в кумири,
но всяка сутрин Ти говоря Господи
и не мисля, че е напразно,
син да говори с баща си.
И как да почитам съботата,
като болестите не знаят събота
и ми създават работа.
Баща си и майка си почитам
и вече сам съм родител
та малко време за тях ми остава.
Но виж за убиването съм грешен
сам себе си убивам,
като смирен не мога да бъда
и все задавам въпроси.
Не мога да си затворя очите Господи,
сърцето си да обуздая
и любовта да загърбя,
като я срещна по пътя,
но само в мислите си прелюбодействам,
сигурно е от годините.
Крада мигове Господи,
да оставам със себе си
и да ти говоря,
че много ми станаха грижите
и намаля времето.
Загърбих лъжата Господи
и чуждо нищо не искам.
Грешен бях и грешен останах,
че е човешка плътта ми
и слаба вярата.
Но се опитвам Господи,
дано да ми стигнат силите
истински да остана
и да си изпълня задачата…

С.И.09.02.14.