Полека слизам по житейската пътека,
но всяка нощ сънувам върхове,
не ме привлича низината.
Сам себе си във кауза превърнах,
избрах си път, приятели и врагове.
Не бързам с отговорите,
не съдя и не живея с чувство за вина.
Полека слизам по житейската пътека.
Вървя към залеза,
превръщайки се в светлина
и нося върхове в сърцето си,
да ги погали слънцето,
преди да ме целуне тъмнината...
С.И.
15.02.2014 г.
Полека слизам по житейската пътека,
но всяка нощ сънувам върхове,
не ме привлича низината.
Сам себе си във кауза превърнах,
избрах си път, приятели и врагове.
Не бързам с отговорите,
не съдя и не живея с чувство за вина.
Полека слизам по житейската пътека.
Вървя към залеза,
превръщайки се в светлина
и нося върхове в сърцето си,
да ги погали слънцето,
преди да ме целуне тъмнината...
