Прости на гладния
откраднатия хляб…
На болните –
безсънните си нощи…
Прощавай на глупака
завистта
и на мъдреца –
трудните въпроси…
На своите приятели
прости
натрупаните грешки
и мълчания…
На враговете
злостните стрели
прости –
и бързо излекувай раните…
Прости на времето,
което отминава,
откраднатите мигове
на щастие…
(Откраднатата вяра
не прощавай…
Върни си я –
и дай на сиромасите…).
Накрая сам на себе си
прости
по пътя разпилените любови…
И ако можеш,
просто продължи
с отворено сърце
да търсиш новата…
Намериш ли я –
ще ти е простено
безумството,
че късно си я срещнал…
И чист ще си отидеш
някой ден
от този свят –
и праведен, и грешен…
В.Димова
02.03.2014 г.
На С. и Ж. – с обич!
Прости на гладния
откраднатия хляб…
На болните –
безсънните си нощи…
Прощавай на глупака
завистта
и на мъдреца –
трудните въпроси…
На своите приятели
прости
натрупаните грешки
и мълчания…
На враговете
злостните стрели
прости –
и бързо излекувай раните…
Прости на времето,
което отминава,
откраднатите мигове
на щастие…
(Откраднатата вяра
не прощавай…
Върни си я –
и дай на сиромасите…).
Накрая сам на себе си
прости
по пътя разпилените любови…
И ако можеш,
просто продължи
с отворено сърце
да търсиш новата…
Намериш ли я –
ще ти е простено
безумството,
че късно си я срещнал…
И чист ще си отидеш
някой ден
от този свят –
и праведен, и грешен…