Тези стари мъже
Тези стари мъже не реват.
Тихо плачат.Ей тъй, по човешки.
Стари рани си имат. Болят.
И сами си прощават за грешки...
Тези стари мъже все летят,
те си имат стари момичета.
Тях прегръщат, лягат и спят,
с побелелите мъдри кокичета.
Тези стари мъже.Те са жар.
На разпалена слама приличат.
Уж са стари, но лумват пожар,
Боже мой, как горещо обичат.
Тези стари мъже.Те са звън.
От камбана дъхът им се ражда.
Те са камък от стар калдъръм,
любовта им нарича се…жажда.
Тези стари мъже.Те са там.
Ето виж ги! Отново прегръщат.
Тези... младите накъдето вървят,
...старите оттам се завръщат...
Красимир Димитров
Тези стари мъже
Тези стари мъже не реват.
Тихо плачат.Ей тъй, по човешки.
Стари рани си имат. Болят.
И сами си прощават за грешки...
Тези стари мъже все летят,
те си имат стари момичета.
Тях прегръщат, лягат и спят,
с побелелите мъдри кокичета.
Тези стари мъже.Те са жар.
На разпалена слама приличат.
Уж са стари, но лумват пожар,
Боже мой, как горещо обичат.
Тези стари мъже.Те са звън.
От камбана дъхът им се ражда.
Те са камък от стар калдъръм,
любовта им нарича се…жажда.
Тези стари мъже.Те са там.
Ето виж ги! Отново прегръщат.
Тези... младите накъдето вървят,
...старите оттам се завръщат...
