Преди да си обикнал в мен жената,
знай – пътят до сърцето ми е дълъг…
Понякога минава през разпятия…
През планини, полегнали на хълбок...
Понякога минава през пустини,
изсъхнали от пясъчно мълчание…
Следата му се губи през годините,
завръща се с внезапни урагани,
прелива във вълни опустошителни,
а после… После ляга укротено
в бездънните зеници на очите ми,
заспива до едно стихотворение…
Изглежда тъй усмихнат и невинен –
като дете, което си играе…
Подмамил е към пропасти мнозина…
Но само за един достига рая.
В.Димова
13.10.2013 г.
Преди да си обикнал в мен жената,
знай – пътят до сърцето ми е дълъг…
Понякога минава през разпятия…
През планини, полегнали на хълбок...
Понякога минава през пустини,
изсъхнали от пясъчно мълчание…
Следата му се губи през годините,
завръща се с внезапни урагани,
прелива във вълни опустошителни,
а после… После ляга укротено
в бездънните зеници на очите ми,
заспива до едно стихотворение…
Изглежда тъй усмихнат и невинен –
като дете, което си играе…
Подмамил е към пропасти мнозина…
Но само за един достига рая.
