Защото идолите им
не бяха истински богове,
но демоните им бяха
и животът им
приличаше на сън,
а сънят – на смърт,
защото нямаха
памет за миналото,
нито очи –
за бъдещето
и не правеха разлика
между добро и зло,
защото се страхуваха
от светлината
и избраха да живеят
в света на сенките,
защото душите им
бяха слепи
и съгрешаваха,
ние, праведните,
решихме да ги унищожим:
засипвахме ги с бомби,
разстрелвахме ги
с картечен огън,
горихме ги с напалм,
събаряхме домовете им…
И тогава разбрахме,
че са неизтребими и вечни
като червеите и насекомите,
разбрахме, че слизат в Ада
като у дома си
и се връщат отново,
за да воюват
с нашата правда,
разбрахме, че ни мразят
и че са по-силни от нас,
не разбрахме само едно:
защо Бог
ги беше създал…


В.Димова
05.05.2013 г.