За онзи който ходи по небето,
защото пренапълни се земята
и тясна стана за човешкото във него
и егото взе връх над същината.
Света загърби, изостави пътя,
стърнища облачни му станаха поляни.
Небето взе за хоризонт на същността си
и си прости предишните провали.
С.И.27.11.13.
За онзи който ходи по небето,
защото пренапълни се земята
и тясна стана за човешкото във него
и егото взе връх над същината.
Света загърби, изостави пътя,
стърнища облачни му станаха поляни.
Небето взе за хоризонт на същността си
и си прости предишните провали.