Една от най-големите разпределителни гари на Балканите, обработвала десетки хиляди тонове товари на денонощие бавно, час по час, ден по ден загива. Няма го вече шумът от разпускането на вагони по гърбицата, няма ги забързаните на някъде железничари, няма го и ревът на маневрените дизели, композиращи поредния влак, няма го и боботенето на компресорите на мощните румънски електровози, возещи по над 1500 тона товари към Бургас... Сега спомен от тази дейност са само десетките изоставени товарни вагони, които всеки ден са подложени на разграбване от орди цигани, както и призрачните монолитни здания, подслонявали някога диспечери и сложна апаратура...