“Завръщането у дома означава различни неща за различните хора… Трябва да разберете, че не е задължително завръщането у дома да струва пари. То струва време. Струва силна воля. Можете да викнете през рамо, както казва добрата ми приятелка Жан: “В момента ме няма, но ще се върна”, но трябва да продължите обратния път към дома.
Има много начини да се завърнете у дома, някои земни, други божествени. Да прекарате няколко минути край река, поток, ручей. Да останете с любимия, без децата да се мотаят наоколо. Да поседите на верандата с някакво ръкоделие. Да се разходите без посока и после да се върнете. Да се качите на автобус без ясна цел. Да посрещнете изгрева. Да отидете там, където светлините на града не скриват нощното небе. Да се помолите. Да се видите с приятел. Да поседите на мост с провесени над водата крака. Да подържите бебе. Да поседите край прозореца в някое кафене. Да поседите сред дървета. Да изсушите косата си на слънцето. Да протегнете длани под дъжда. Да засаждате цветя. Да съзерцавате красотата, изяществото, трогателната крехкост на човешките същества.
…
За някои домът е гора, пустиня, море. Всъщност домът е холограма. Той се предава с пълна сила дори в едно-единствено дърво, в самотен кактус на някоя витрина, във вирче неподвижна вода. Той е в жълтото листо на асфалта, в капката вода върху кожата. Когато погледнете с очите на душата си, ще видите дома на много, много места.
…
Чудото и болката от завръщането в дивия дом се крие във факта, че можем да ходим там, но не можем завинаги да останем…”


Клариса Пинкола Естес –
“Бягащата с вълци”