Другата стая,
в която не влизаме никога,
не святкаме лампата,
пердето не вдигаме даже.
В която не бършем праха
по старите книги.
И не слагаме никога цвете
в празните вази.
Там животът е друг -
пиян като мъртво вълнение,
съвършена любов,
в невидим албум запечатана...
Там тече друго време
и друга вселена се мята -
риба в мрежите.
И различен е вятърът.
През ключалката влиза окото ми
само за малко.
Светлината
на някакви кръгчета
си играе.
Остарява животът,
ослепявам в тази ключалка,
с мечтата
за другата стая.
Виолета Христова
* * *
Другата стая,
в която не влизаме никога,
не святкаме лампата,
пердето не вдигаме даже.
В която не бършем праха
по старите книги.
И не слагаме никога цвете
в празните вази.
Там животът е друг -
пиян като мъртво вълнение,
съвършена любов,
в невидим албум запечатана...
Там тече друго време
и друга вселена се мята -
риба в мрежите.
И различен е вятърът.
През ключалката влиза окото ми
само за малко.
Светлината
на някакви кръгчета
си играе.
Остарява животът,
ослепявам в тази ключалка,
с мечтата
за другата стая.
