Автор: ninikolov
Дата: 16-01-22 14:02
Всъщност, ако оставим настрана видимото от пръв поглед и елементарната логика, въпросът е много сложен и доста важен.
Ако се огледаме повече, сред аргументите може да намерим културен контекст, психология, възпитание, образование, социален натиск, жизнен опит, досег(или сблъсък) с "истинско" "изкуство" и дори геометрия и логика. С други думи стигаме до онази невярна любов към мъдростта, наречена философия, с която започва и свършва всичко.
Лично аз не вярвам в случайността (макар и да не я изключвам изцяло). В общия случай намирам дълбок смисъл в "случайно" направения прекрасен кадър. Мисля обаче, че тази инцидентна, да я наречем Божия благодат, е повече за автора на кадъра, а не толкова за нас - публиката. Един вид, на човека му е дадена възможност да погледне оттатък хоризонта на своите моментни способности и познание и да хвърли поглед зад леко повдигната завеса към истини, останали скрити за него до момента. Всичко това не е задължително свързано с фотографията. Фотографията може да е просто средство, антена, а този единичен кадър да е страничен резултат от съвсем друг, значително по-дълбок процес на себепознание и помъдряване.
Затова кадърът е единичен и случаен. Очевидно, неподготвен човек не би могъл да направи много такива кадри, освен ако този "инцидент" не го тласне към фотографията. Но тогава той вече няма да е неподготвен. Разбира се не изключвам и чистата случайност. Тя обаче лесно се разпознава по следващите кадри, които обикновено са гротескни и най-вече по коментарите на автора, от които ясно личи, как той внезапно си е "повярвал".
Та така.
|
|