Автор: Бяла_гарга
Дата: 08-02-22 09:09
Богданов, тъкмо щях да излизам от ФФ и погледът ми попадна на темата. Бих казала, че това е философски въпрос и може би всеки, който се е увлякъл или се е увличал някога по фотографията, си го е задавал. Може би когато фотографът усети, че започва да се повтаря, да снима както всички или да получава един и същи кадър, изгубва тръпката към снимането. А с това изгубва и възможността да заснеме нещо неповторимо.
Богданов, само ти (извини ме за фамилиарниченето, но във ФФ сме роднини по мисли, които ни дълбаят), можеш да зададеш подобен въпрос. Не се мъчи с него, а снимай! Подобни въпроси убиват търсещия човек в твореца. Щом си го задаваш, предпазен си от устрема на простото щракане, но снимай, за да провериш на практика каква е възможността случайно да заснемеш неповторим кадър! Според мене, колкото по-осъзнато търсиш този кадър, толкова по-голяма вероятност има да попаднеш на него.
При подобни въпроси (и по повод не само на снимането, но и на писането), все си спомням един пример от "Чумата" - черновата с началото на романа с едно и също изречение, повторено по всевъзможни начини - Една жена с кученце излезе от Булонския лес или нещо от сорта. Повечето от нас повтарят едно и също действие, каквото и да правят и добре че много, които продължават да снимат, не забелязват това. Може би неслучайността става значеща случайност, когато успеем да излезем от кожата си.
И, Богданов, не че се заяждам заради въпроса ти, но много ме огорчи, когато си изтри снимките от профила. После постепенно спря да снимаш. Не е хубаво, когато въпросите убиват твореца.
|
|