Раздел 5. Повишаване на динамиката на изображението


Това в което съвременните цифрови изображения все още отстъпват на класическите изображения от лента е динамиката. Динамиката, това е най-общо казано способността на светлочувствителния материал да предава едновременно детайлите в най-светлите и най-тъмните участъци на снимката. Човешкото око е така устроено, че когато сме например навън, на улицата, виждаме еднакво добре детайлите, които са на сянка и тези, които са огрени от слънцето. Фотодиодите на матрицата в цифровия апарат не са толкова съвършени, колкото човешкото око. И ако разликата в осветеността на светлите и тъмните участъци в един кадър е твърде голяма, се получава така, че или на част от фотодиодите светлината им идва в повече (и тогава тези участъци в снимката излизат преекспонирани, което се изразява в това, че са прекалено светли и детайлите или липсват или не се открояват добре) или пък на друга част от фотодиодите светлината не достига (и тогава говорим за недоекспонирани участъци в кадъра, което ще рече, че са прекалено тъмни и поради тази причина детайлите липсват или не се открояват добре).

Най-често това се забелязва при снимане на пейзажи в хубав слънчев ден. Виждаме красиво синьо небе, а на снимката то е излязло съвсем бяло.

Като цяло този проблем съществува и при класическата фотография, където се решава с помощта на поляризационни, цветни, ув или градиенти филтри, според случая. Тези филтри могат да бъдат използвани и при цифровите фотоапарати.

Въпреки, че като цяло динамиката на матрицата отстъпва пред класическия филм, при работата с цифрови апарати може да бъде приложен и един подход, който дава невероятни резултати по отношение на динамиката, резултати, непостижими с класическите методи.

Ето тайната: слагате фотоапарата на статив. Измервате общата осветеност на кадъра и с бутона за корекция на експонацията коригирате 1- 1.5 f stop в посока +. Кадърът излиза преекспониран, но в него перфектно се открояват детайлите в тъмните участъци. След това заснемате втори кадър, като коригирате експонацията 1- 1.5 f stop в посока -. Кадърът излиза недоекспониран, но пък перфектно се виждат детайлите в светлите участъци.

В редактиращата програма отваряме двата кадъра, копираме единия върху другия и от горния просто изтриваме излишните участъци. Резултатът е зашеметяваш, изображение, толкова близко до това, което сме свикнали да виждаме с очите си, че на хартия ни изглежда нереално.

Ако апаратът ни снима в RAW формат нещата могат да станат още по-лесно и без заснемането на втори кадър. Обработваме веднъж raw-файла като недоекспониран и веднъж като преекспониран и така от едно изходно изображение получаваме два файла, единият с подробности в светлите участъци, другият – с подробности в тъмните. После ги сглобяваме по описания начин.

Снимката, която виждате на тази страница е на стар мост в Родопите. Тя беше на годишният плакат на сп. “Одисей” за 2004 г. Направена е по следния начин: RAW файлът е обработен веднъж като недоекспониран, веднъж като преекспониран. Двата файла са насложени един върху друг и накрая излишните тъмни участъци от горния са изтрити.