Раздел 4: Как се снимат пейзажи

Защо едни и същи места, снимани от различни хора излизат на снимките толкова различно. Нали мястото е едно и също? Само от фотоапарата ли зависи разликата и от това каква бленда и каква скорост сме нагласили? Отговорът е не, не зависи от фотоапарата и от настройките. 

За да стане хубава пейзажна снимка освен бленди и скорости трябва и още малко. Няма универсална рецепта какво точно да се направи. Във всички случаи не трябва да се гледа много сериозно на готовите рецепти, защото тогава вместо добри снимки стават добри клишета. Едно от най-разпространените е, че за да стане хубава снимката трябва времето да е слънчево, снимката да е на фокус, небето да е ясно и синьо и да плуват в него пухкави бели облачета. И тогава е достатъчно само да застанеш пред обекта и да направиш щрак. 

От  личен опит съм се уверил, че за да стане хубава снимка е необходимо време. Не можеш да направиш добър кадър от прозореца на автомобила или просто преминавайки покрай мястото. Това което човек забелязва на пръв поглед е същото, което виждат и снимат всички останали - просто туристическа регистрация, че си бил там. За да усетиш духа на мястото трябва да останеш повече време, да опознаеш обстановката. Тогава започваш да различаваш подробностите, да обръщаш внимание на детайлите, на светлината, да забелязваш, че някои съвсем обикновени неща погледнати в по-особен ракурс стават интересни.

Ето някои съвети, свързани със снимането на пейзажи:

Най-доброто време за снимане е сутрин, час два слез изгрева на слънцето (или вечер, малко преди залез). От една страна светлината е по-мека, пада странично и осветява добре обектите. От друга страна въздухът сутрин е по-чист и видимостта е по-добра. По обяд е най-неподходящото време за снимане на пейзажи, светлината пада отгоре, сенките са много неприятни и контрастите са прекалено силни. Разбира се, значение имат сезонът, географската ширина, надморската височина и т.н. 

При снимане на пейзажи, ако апаратът ви позволява затворете максимално диафрагмата. По-затворената диафрагма дава по-голяма дълбочина на рязкост. Така обектите от предния, средния и задния план ще бъдат на фокус, и в кадър ви ще излязат повече детайли. Ако апаратът ви няма ръчни настройки, нагласете иконката на режим "landscape".

Винаги е по-добре да се слага апарата на статив. Затворената диафрагма предполага по-бавни скорости на затвора. Тогава дори и най-леките трептения на ръката се отразяват на качеството на кадъра.

Когато кадрирате се водете от естествените линии на пейзажа. Внимавайте да не изкривите хоризонта, освен ако не търсите някакъв специален ракурс. Гледайте също така линията на хоризонта да не минава точно в средата на кадъра. За стандарт е прието небето да заема 3/4 или 1/4 от кадъра. Но разбира се, възможни са всякакви интепретации.

Широкоъгълната оптика не е предимство. Много хора смятат, че колкото е по-широкоъгълен обективът, толкова по-добре ще се справя с пейзажите, защото вкарва много повече от зрителното поле в кадъра. Да, това е така, но пък е за сметка на мащабите. На мен лично не ми допадат снимки на планини, снимани с широкоъгълна оптика, защото това така смалява всичко в кадъра, че човек губи представата за величието на планината. Широкоъгълната оптика има естествено приложение в някои от пейзажните кадри, но като цяло по-добър вариант са обективи близки до нормалните 50-55 mm. Ако не можете да обхванете всичко, което искате в един кадър, заснемете два, три или четири. После лесно на компютъра с подходящия софтуер ще ги сглобите в панорама, която при всички случаи ще изглежда много до-добре, отколкото един кадър, заснет със широкоъгълна оптика.

Желателно е използването на УВ и най-вече на поляризационни филтри. УВ филтърът намалява действието на ултравиолетовите лъчи, които зимата и високо в планината са толкова силни, че могат да объркат измерването на апарата и кадърът ви да излезе преекспониран. Поляризационните филтри представляват решетка, която пропуска светлината под определен ъгъл и която спира страничните лъчения. Освен че премахва някои отражения и бликове, поляризационният филтър подчертава небето и облаците, засилва контраста и естествените цветове на обектите в снимката.

"Човекът е мерило за всички неща" са казвали древните гърци. Добре е да има човешко присъствие в кадъра (вижте първата снимка). Или следи от човешко присъствие. Това помага да прецените мащабите. Иначе трудно ще различите на снимка 2 метрова от 20 метрова скала.

Мрачното време, дъждът, мъглата или чернобелия филм в апарата не са причина да се отказвате да снимате. Пейзажи стават не само в хубаво време и не само в цвят. Може от време на време да превключвате настройките на вашия цифров фотоапарат на B&W или сепия. Мога да ви уверя, че някои неща изглеждат чудесно в черно-бяло или в сепия.

Особеност при снимането на изгреви и залези е, че трябва да намалите експонацията. Както и при мрачно време. Съвременните фотоапарати имат перфектно измерване на светлината. Но те не могат да различават по смисъл, кога е светло и кога е мрачно. Те се стремят кадърът да излезе винаги добре експониран и когато е мрачно, намаляват скоростта или отварят диафрагмата, така че да пропуснат повече светлина. При заснемането на пейзажи това убива настроението, което бихме искали да предадем на снимката. Вечерни снимки излизат снимани като по обяд, липсва оня сумрак и загадъчност, който е характерен за часовете преди свечеряване. Затова е необходимо да коригираме експонацията в посока минус. Да "недоекспонираме" кадъра с 1-2 f stop-а. Което ще рече 1-2 стойности на диафрагмата към по-затворено, отколкото показва измерването на апарата или 1-2 стъпки на скоростта към по-бързо. 

Ако апаратът ви няма ръчни настройки и не можете да коригирате по този начин, използвайте + и - на експонацията, дори най-евтините модели цифрови апарати имат опцията +- , с която можете да коригирате осветеността на кадъра.