Раздел 4. Композиция

Цифровите фотоапарати могат автоматично да фокусират, да определят вместо вас скоростите на затвора, стойностите на блендата, баланса на белия цвят, чувствителността, могат дори да включват светкавицата вместо вас, когато не достига светлината, с две думи – могат да направят всичко за да стане една снимка технически добра, но не могат вместо вас да композират кадъра. Това трябва да направите вие. Затова композицията е едно от най-важните неща в снимката. Когато погледнем една снимка, именно композицията определя първото ни впечатление, а чак след това се замисляме за идеята на автора и за техническото изпълнение.

Правилата за композирането на една снимка са същите, каквито са и при създаването на една картина. Художниците още преди много време са открили как трябва да бъдат разполагани обектите в картините им за да въздействат на публиката максимално. В това отношение майсторите на четката са привилегировани, защото могат според желанието си да променят формата, цвета, размерите и разположението на обектите, дори перспективата, докато при фотографирането ние трябва да се съобразяваме с даденостите и единственото което можем да променяме е гледната точка към обекта и чрез вариото да стесняваме или разширяваме зрителното поле.

В повечето случаи композирането става интуитивно, но все пак в процеса на снимането можем да се научим да спазваме някои елементарни правила, за да внасяме в снимките си баланс и равновесие (или пък да я направим умишлено такава, че да шокира със своята разбалансираност)

Разбира се, правилата на композицията не са догми, те могат да бъдат нарушавани. Но важно е да ги знаем. Да ги нарушаваме, без да ги познаваме е все едно да не умеем да свирим, но да се опитваме да правим джаз импровизации.

Основно правило е правилото на “златното сечение”. Разделете мислено кадъра на три по вертикала и по хоризонтала. Там, където разделителните линии се пресичат са най-важните точки, в някоя от тези точки би следвало да разположим основния обект в кадъра, смисловия център. В снимката с гълъбите, авторът почти е постигнал това, обектът е в една от точките, а водещите линии на хоризонта и на железата съвпадат с разделителните линии в кадъра. Повтарящите се еднакви елементи създават чувство за ритъм, симетрия и баланс в снимката.

Търсете естествените водещи линии в кадъра, Това може да е път, река, осветен от слънцето участък или дълбока сянка и т.н.. Застанете под такъв ъгъл, че водещите линии да насочват вниманието към основния обект в снимката.

Търсете човешкото присъствие в кадъра. Една сграда, едно дърво, скала или езеро, могат сами по себе си да са много красиви, но само човешкото присъствие може да даде представата за техните мащаби.

Избирайте прости и едноцветни фонове, на които основните обекти да изпъкнат. Търсете контрастните и противоположни цветове.

Избягвайте вертикалните кадри, не обръщайте апарата, ако не е крайно необходимо. Естествено, има случаи, в които няма какво друго да направим, освен да заснемем обекта във вертикален кадър, но като цяло хоризонталните кадри се приемат много по-добре. Това е свързано с анатомията на човека – двете ни очи, разположени хоризонтално, ни дават едно зрително поле – повече в ширина, отколкото във височина. Свързано е и с навиците ни на гледане – киното, телевизорът, компютърният екран, са все рамки, които са хоризонтално ориентирани.

Диагоналните композиции, като тази с котката, са силно въздействащи и емоционално натоварени. Не се колебайте да експериментирате, като въртите и накланяте апарата.

Предният план на снимката е нещо, което е много важно за мащаба. Когато имате възможност, стремете се да включвате обекти в предния план на снимката – клонче, камък или някакъв разфокусиран детайл. Това създава своеобразна рамка и придава дълбочина на кадъра.

Следвайте посоката на движение на обекта или посоката на погледа на човека в снимката. По-голямото пространство в кадъра трябва да е в посоката на движение или в посоката на където човекът гледа.

Търсете детайли и символи. Едно извито от вятъра дърво, може да предаде много повече от характера на мястото, отколкото снимка с широкоъгълен обектив на цялото място. Избягвайте да постъпвате като туристите, които застават фронтално пред обекта и го запечатват в центъра на кадъра. Търсете винаги по-особения поглед, по-нестандартния ракурс, така снимките ви ще бъдат по-интересни за хората, които ги разглеждат.

Търсете в кадъра симетрия и повтарящи се елементи. В тази снимка, например,  авторът е видял трима войника с шапки и три скали с шапки.