Раздел 5. Панорами


Често, когато сме застанали пред някое впечатляващо творение на природата или на човешкия гений ни се иска да го заснемем и да предадем на другите чрез снимката усещането за това съвършенство, което сме изпитали. 

И често нещата не се получават на снимка. Квадратчето на визьора ни ограничава, не можем да съберем в кадъра това, което виждаме с очите си. Разбира се, можем да използваме по-широкоъгълна оптика, но и тя не е универсално решение, колкото е по-широкоъгълна, толкова повече перспективните изкривявания са по-големи и ако искаме да заснемем това, което виждаме едновременно с двете си очи (а то е ъгъл от близо 180 градуса) трябва да сложим обектив тип “Fish Eye”, при което обектите излизат толкова деформирани на снимката, все едно, че са снимани отраженията им в лъжица.

В това отношение цифровата фотография отново е с едни гърди напред пред традиционната. С цифровият фотоапарат можем да направим поредица от кадри, които след това бързо и лесно да слепим в обща панорама.

Тази снимка на Рилския манастир е направена от 4 вертикални кадъра, залепени един до друг. Тя не би могла да бъде направена по друг начин, защото фотографът просто няма накъде по-назад да се дръпне. Той е застанал на балкона на западната стена, а целта му е да обхване целия манастир, от северната стена, двора с църквата, до южната. Както се вижда от снимката, изображението е максимално реалистично, перспективните изкривявания са в рамките на допустимото и не дразнят, а зрителят добива максимална представа за мащабите и формата на мястото. 

Отделните кадри са слепени с програмата Panorama maker, която е част от пакета програми предлагани с апаратите Panasonic. С нея се работи бързо и лесно, само нареждате кадрите в последователността, в която искате да бъдат залепени, а програмата сама открива еднаквите елементи и сглобява кадъра. Разбира се, можете да направите всичко това и ръчно в същата или някоя друга програма.

Полученият кадър е малко деформиран - сплескан по хоризонтала, което от една страна го вмества в някакви стандартни представи за снимка, а от друга според нас засилва до известна степен динамиката. Задният план - скалите и небето също са допълнително обработени.

Когато снимаме кадрите за панорама, най-добре е да правим това от статив. Визуално си маркираме някакъв знак от първия кадър и с него трябва да започнем втория. Трябва да има леко застъпване в края на единия кадър и в началото на следващия. Това помага на софтуера да намира еднаквите участъци и да ги наглася един върху друг. Ако има леко разминаване и между края на единия кадър и началото на другия има липсващ дори съвсем малък участък, софтуерът няма да открие еднакви детайли и панорамата може да не се получи. Освен тов, стативът с въртяща глава ни помага да не нарушаваме ъгъла под който заснемаме обекта, а това също е важно. Ако снимаме от ръка винаги съществува риск следващият кадър да е по-наклонен в ляво или в дясно, да е по-изместен нагоре или надолу. Разбира се, ако застъпването между кадрите е достатъчно, след това можем да ги подравним в някоя фотообработваща програма и да изрежем излишното, но по този начин ще загубим освен части от панорамата и много излишно време и усилия. Много повече отколкото би ни отнело да разпънем статива...

Тази панорама на пещерата Проходна е сглобена от 6 вертикални кадъра, насложени един до друг. Тя обхваща ъгъл повече от 180 градуса и всъщност деформира действителността. Всеки който е ходил в тази пещера знае, че ако застанеш в центъра, откъдето са заснети кадрите, единият вход ще ти бъде отляво, а другият - отдясно. На снимката те изглеждат като че ли са под ъгъл. Въпреки това, смятам, че това е снимката, която най-добре предава духа на пещерата, снимката на която човек може да получи цялостна представа за формата и мащабите от един единствен кадър. Такъв кадър не би могъл да бъде заснет с никакъв обектив, дори и с Fish Eye.