Раздел 4. Портретна фотография

Един от големите фотографи беше казал, че за да снимаш портрет на някой човек трябва да си изпил поне една чаша чай с него. В казаното има голяма доза истина. При портретната фотография най-важното е да предадеш характерното за човека, а това не можеш да направиш, ако не го познаваш поне малко (тук не говорим за портрети от типа "снимки за документи"). Насочвайки обектива към лицето на човека, повечето хора инстинктивно "се стягат", напрягат определени лицеви мускули, някои се опитват да се усмихват насила, други се притесняват и добиват изражение, различно от характерното им. Затова е важно, когато снимаме хора, да ги предразположим, да ни имат доверие, да се чувстват комфортно, нашето присъствие и най-вече насоченият към тях обектив да не ги притеснява. Можем да им говорим нещо по време на снимането, или да ги караме да вършат нещо, което да им отвлича вниманието. Но преди всичко, трябва да имат увереността, че няма да показваме на никого снимките, ако те не се харесат на тях.

Голямо значение при снимането на портрети има и техническата част. В класическата фотография, има цяла гама обективи, които се наричат "портретни". Това са обективи с мек рисунък и фокусно разстояние по-голямо от нормалното, обикновено от 80 до 135 mm. Характерното при снимането с тези обективи е, че тяхната дълбочина на рязкост е малка, обикновено фокусът е само върху лицето, а фонът излиза малко или повече замъглен. Това откроява обекта, кара ни да се съсредоточим върху изражението на човека. Снимката в ляво е направена в облачен ден, със 135 мм обектив, на скорост 1/60 сек. и бленда 3.5. Това от една страна размазва фона, а сравнително бавната скорост пък размазва палката на барабанчика и предава на зрителите усещането за движение.

Най-подходящата светлина за снимането на портрети е разсеяната и мека светлина. Облачният ден е много по-подходящ за портретна фотография, отколкото пряката слънчева светлина. Лицето, огряно от слънцето има силни контрасти, дълбоки резки и тъмни сенки, които по принцип би трябвало да избягваме, когато снимаме портрети (освен ако не търсим нарочно точно такъв ефект). Ако ви се налага да снимате в слънчев ден, най-добре е човекът да е на сянка или обърнат с гръб към слънцето, така че то да не осветява лицето. В този случай не трябва да забравяме, че контражурното осветление може да обърка измерването на апарата. Когато снимате портрет на контражур (източникът на светлина е зад обекта и в посоката към която е насочен обектива) трябва или да измервате в точка от лицето или ако измерването е върху целия кадър да коригирате + 1-2 f-stop-а.

Фокусирайте върху очите! Те са най-важното в един портрет. Очите са прозореца към душата на човека. Внимавайте да не натиснете спусъка, точно когато човекът е мигнал. С цифровият апарат това може лесно да се види. Ако се е случило така - повторете кадъра.

Когато снимате портрети, използвайте дългата част на вариото или обектив с по-голямо фокусно разстояние. Отворете максимално диафрагмата, така ще получите замъглен фон и открояващо се лице.

Добър вариант е използването на опцията "серийна снимка" на фотоапарата. Обикновено човекът когото снимат е напрегнат. След първото "щрак" на затвора, той инстинктивно се отпуска, става естествен и тогава можете да натиснете отново спусъка и да уловите това естествено състояние в следващите 2-3 кадъра.

Препоръчително е използването на специални портретни филми (ако снимате с филм), които са разработени да предават по-добре цвета на човешката кожа. Ако снимате с цифров апарат, при обработката на снимките коригирайте цветността така, че да бъде максимално близо до естествения цвят на лицето.

Използването на soft-филтри също е добро решение (освен ако нарочно не търсите като ефект грубост и набразденост на лицето). Те скриват някои дребни дефекти от лицето, като пори, капиляри, ситни бръчици и т.н. и придават една приятна загладеност и равномерност на изображението. Ако нямате такива филтри, можете в последствие да приложите някои от софтуерните blur-филтри, заложени в повечето от фотообработващите програми. Ако снимате портрет на жена, нанасянето на грим, фондьотен, пудра и т.н. преди снимката е почти задължително.

Използването на светкавица, особено на вградените светкавици в любителския клас фотоапарати, не е удачно решение при снимането на портрети. Ако светкавицата е само една, има голяма вероятност тя да даде неравномерно осветление и дълбоки  сенки върху лицето. Светкавицата може да бъде използвана навън, при слънчево време, или когато имаме и друго осветление, в режим fill-in.

И най-важното, стремете са да уловите характерна поза, изражение, жест, мимика у човека, когото снимате. Всеки човек е уникален и ако вие успеете да предадете по някакъв начин тази негова уникалност, значи сте постигнали задачата си.

И трите портрета, показани на тази страница са направени при естествено осветление, без светкавици. Като вторият е допълнително обработен, затъмнена е дясната половина от лицето и снимката е тонирана в сепия.