Раздел 3. Работа със светкавицата и режими на светкавицата

Всеки любителски дигитален фотоапарат е снабден с малка вградена светкавица, която има достатъчно мощност, за да освети заснемания обект на разстояние от 2 до 4 метра. Апаратите от по-висок клас притежават и специално гнездо, чрез което може да се монтира  по-мощна и дори професионална светкавица, с голям обхват, понякога достигащ и до 20 и повече метра. Обичайното предназначение на светкавицата е да освети желания обект, когато наличната светлина е недостатъчна. Така работи и автоматиката на фотоапарата, когато снимаме в напълно автоматичен режим. Тогава светкавицата се включва автоматично ако светлината е недостатъчна.

От менюто на фотоапарата или от специален функционален бутон с означение за светкавица, можем да изберем и някои допълнителни режими на светкавицата. Един често използван режим е "корекция на червени очи". Обикновено се изобразява със символ на око и функцията му е да редуцира появата на червен отблясък в очите на човека, когото снимаме. При този режим светкавицата произвежда един или няколко по-слаби блика преди основния, които имат за цел да свият зеницата на окото и така да ни предпазят от неприятният ефект. Имайте предвид обаче, че когато използвате този режим, човекът когото снимате трябва да гледа фронтално в апарата.

Също така при този режим на снимане има известно забавяне, поради необходимостта от предварително святкане на светкавицата. Друг често използван режим на работа, това е т.нар. "синхрон при бавна скорост". При някои фотоапарати е означен със символ "S" (slow), при други като символ за нощни снимки - с луна и звезда. Използва се, когато желаете светкавицата да се включи, а скоростта на затвора на фотоапарата да остане съобразена с външната осветеност. При този режим можете да правите интересни нощни снимки в града, при които обектите на преден план са осветени от светкавицата, а в задният план се виждат естествените светлини на градския пейзаж. В някои апарати има специална опция (синхрон по предно или задно перде), при която светкавицата се включва в момента на отварянето на затвора или в момента на затварянето му. Това дава възможност за допълнителни интересни ефекти при нощни снимки и дълги скорости на затвора. 

При този режим можете да настроите фотоапарата на по-дълга скорост и да натиснете спусъка, докато описвате с него въртеливи движения. Така светлините ще описват интересни дъги и ивици, а обекта ще бъде осветен от светкавицата и ще остане  неподвижен. Снимката на пианиста е правена точно по този начин. Скоростта на затвора е нагласена на 1 сек. С момента на натискането на спусъкът на фотоапарата, фотографът започва да описва кръгообразно движение. Точно преди затворът да прекрати експонацията, се включва светкавицата и фиксира централната фигура. Важно е при такъв тип снимки да няма много близки предмети зад централната фигура, защото те също ще бъдат осветени от светкавицата и е възможно да развалят композицията.

Не на последно място е важно вашият фотоапарат да поддържа и възможност за принудително включване на светкавицата, независимо от светлинните условия.Това често се налага, когато снимаме навън при силно слънце и искаме да осветим твърде резките сенки, които понякога падат на неподходящи места по лицето на обекта и развалят общото впечатление от снимката. При някои модели фотоапарати може да се регулира силата на светкавицата и да се увеличи ако това се налага или да се намали, така че да се използва много деликатно, без да нарушава магията на естественото осветление и дори в някои случаи без да може да се разбере, че е използвана. При снимката на децата светкавицата е била нагласена на недоекспониране с две бленди, така,че да не повлияе на общата атмосфера, създадена от светлината на свещите.

В заключение можем да кажем, че светкавицата е един чудесен помощник в много ситуации, но наистина интересни резултати могат да се получат ако опознаем внимателно всички нeйни режими на работа и ги използваме разумно и на място.