Църквата Санта Барбара деи Либраи (Св. Варвара на книжарите) е построена в един от сводовете под кавеята (полукръглия участък със седалки) на Театъра на Помпей около 1100 сл. Хр.
Единствената й външна стена е тази на фасадата към малкия площад, закупен през 1638 г. от Гилдията на книжарите, съгласно надписа вдясно, за 400 ескудо.
През повечето време била обикновена енорийска църква, но имало и времена, в които била кардиналска титулярна. През 1601 г. била подарена на гилдията на печатарите, книговезците и преписвачите на ръкописи, основана предишната година. В края на XIX в. е изоставена и използвана като склад, като е осветена отново едва през 1980 г. Известно време била и църквата на британската католическа общност в Рим, след пристигането на бежанци, последвало Реформацията в Англия.
Варвара била дъщеря на богатия езичник Диоскур, строго пазена от баща си от външния свят във висока кула. Когато обявила, че е християнка, силно разгневила баща си, отвел я при префекта на провинцията Марциан, който я измъчвал и осъдил на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил смъртната присъда, но на връщане у дома бил наказан - бил ударен от гръм и изгорял... Съгласно легендата, страдащите поклонници, пристигащи на гроба й, получават изцеление... Счита се, че Св. Варвара защищава хората от огън и гръм и понастоящем е патрон на артилеристите, пожарникарите, обезвреждащите бомби и изобщо хората, застрашени от случайна смърт. Тя е патрон и на италианската авиация.
Парионе, Рим
12 март 2006 г.
Йогуртерията
Пиаца Санта Барбара деи Либраи
Църквата Санта Барбара деи Либраи (Св. Варвара на книжарите) е построена в един от сводовете под кавеята (полукръглия участък със седалки) на Театъра на Помпей около 1100 сл. Хр.
Единствената й външна стена е тази на фасадата към малкия площад, закупен през 1638 г. от Гилдията на книжарите, съгласно надписа вдясно, за 400 ескудо.
През повечето време била обикновена енорийска църква, но имало и времена, в които била кардиналска титулярна. През 1601 г. била подарена на гилдията на печатарите, книговезците и преписвачите на ръкописи, основана предишната година. В края на XIX в. е изоставена и използвана като склад, като е осветена отново едва през 1980 г. Известно време била и църквата на британската католическа общност в Рим, след пристигането на бежанци, последвало Реформацията в Англия.
Варвара била дъщеря на богатия езичник Диоскур, строго пазена от баща си от външния свят във висока кула. Когато обявила, че е християнка, силно разгневила баща си, отвел я при префекта на провинцията Марциан, който я измъчвал и осъдил на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил смъртната присъда, но на връщане у дома бил наказан - бил ударен от гръм и изгорял... Съгласно легендата, страдащите поклонници, пристигащи на гроба й, получават изцеление... Счита се, че Св. Варвара защищава хората от огън и гръм и понастоящем е патрон на артилеристите, пожарникарите, обезвреждащите бомби и изобщо хората, застрашени от случайна смърт. Тя е патрон и на италианската авиация.