Пиня, Рим
9 март 2006 г.

Мраморният под на Пантеона

Построен през 118-125 г. на мястото на унищожено от пожар, възникнал след мълния светилище (построено през 27 г. пр. Хр. от Марк Агрипа) на седемте божества на седемте планети, съгласно държавната религия на Древен Рим, и осветен като християнска църква през VII в. Най-добре запазеното антично куполно здание с непокътнат оригинален покрив, използвано без прекъсване през цялата си история. Вероятно дело на Аполодор от Дамаск, работил по времето на император Адриан, космополит, пътувал много на изток и голям почитател на гръцката култура. Изглежда замисълът му е бил да съгради Пантеон, или храм на всички богове, като екуменически или синкретичен жест към поданиците на Римската империя, които не почитали старите римски богове, или които (както било в повечето случаи) ги почитали под други имена. През 609 г. византийският император Фокас предоставя зданието на папа Бонифаций IV, който го преосвещава като християнска църква, Дева Мария и свети мъченици (Santa Maria ad Martyres), чието име е запазила и до днес. Това спомогнало за запазването й и спасяването й от участта, сполетяла много други древни паметници, опустошени от варварите през Средновековието. В Пантеона са погребани художниците Рафаел и Анибале Карачи, архитектът Балтасаре Перуци, както и няколко кралски особи, между които и кралица Маргарита, съпруга на Умберто I, на чието име е кръстена пицата в цветовете на Италия (домати, моцарела и листа от босилек).
Пантеонът се осветява единствено от кръгъл отвор с диаметър около 8 ¼ m на върха на купола му. Мраморните подове са реставрирани през 1873 г., като оригиналният им рисунък е запазен.
Впрочем, миналото лято видях един надпис край останките на средновековната баня пред джамията Баня Баши, свидетелствуващ, че австрийски (струва ми се) пътешественик от края на XVI в., посетил София, е оприличил градежа на тази забележителна за времето си баня на архитектурата на Пантеона в Рим...