Форумът, Рим
11 март 2006 г.

Виа Сакра
Свещеният път

Преминаващата през Римския Форум Виа Сакра (“Свещеният път”) е наистина свидетел на всички славни и печални страници от историята на Рим. По нея в Римския Форум влизали на колесници почетните гости на града, и по нея след триумфалните победи под ликуването на хиляди събрали се на Форума римляни навлизали римските легиони с богати трофеи, заграбени от сразените противници.

Форумът наистина бил политическото, търговското и юридическото сърце на републикански Рим. Ако може да се вярва на писанията на Плавт, площадът и базиликите гъмжали от адвокати и защитници, кредитори и търговци, магазинери, проститутки и негодници, дебнещи за милостиня от някой богаташ... Тъй като населението на града непрекъснато растяло, Форумът ставал все по-тесен, и през 46 г. пр. Хр. Юлий Цезар създава нов. Петимата последвали го императори, от Август до Траян, сторили същото през следващия век, отваряйки императорските форуми, но и издигайки триумфални арки в своя чест. Веспасиан пък издигнал малко по на изток от Виа Сакра Колизея, място за забавление в края на работния ден...

Сърцето на античен Рим наистина туптяло точно тук. Тук се избирали консули, тук се решавала съдбата на Картаген, приемали се закони, чествали се триумфалните победители и се обменяли пари. Тук се издигали императорските дворци с мраморните статуи, басейни и фрески. Тук се биели гладиаторите, чиято съдба се решавала от едно-единствено движение на императорския палец... Тук се разхождали хора в пурпурни тоги... Тук са нанесени на картата всички легендарни и митични названия, фигуриращи в книгите по история...

Когато Империята рухнала, форумите замрели. И по-точно, превърнали се в гигантска каменоломна, откъдето всеки, когото не го мързяло, влачел строителен материал за дворците, църквите и отбранителните кули. Това, което оставало, постепенно потъвало под земята и обраствало с трева – към началото на Ренесанса тези места били известни изключително като Campo Vaccino, или Полето с кравите, любим сюжет на меланхолични пейзажи... Иманярите, които постепенно изместили пастирите, не променили ситуацията: на мястото на кравите се появили хора с лопати, и само толкова. Животът изчезнал оттук, сякаш изобщо и не го е имало – останал само гигантският музей, или струпванията от отломки, безпощадно разрязани при Мусолини от улица Фори Империали. Освен туристите, тук няма никого – само неколцина позиращи за 5 € мъже в гладиаторски костюми и сергиджии, предлагащи фотоапарати за еднократна употреба. Нощем и те изчезват и зад оградата остават да стърчат единствено развалините...