Рано сутринта. По бреговете на Марица (ех, звучи почти като "По мисури"... ;)
Усещам как трънаците, в които съм се наврял, се впиват бавно, но все по-упорито в кожата ми. А тя и без това вече е изпохапана от стотици комари...
Но важното е, че успявам още веднъж да се докосна до истинската и неподправена природа...Струваше си.
След това се замислих дали и децата ни ще имат възможност да се радват някога на такива редки мигове щастие. Дали същата тази природа ще е все така неподправена. С времето този показател май драстично намалява...
Рано сутринта. По бреговете на Марица (ех, звучи почти като "По мисури"... ;)
Усещам как трънаците, в които съм се наврял, се впиват бавно, но все по-упорито в кожата ми. А тя и без това вече е изпохапана от стотици комари...
Но важното е, че успявам още веднъж да се докосна до истинската и неподправена природа...Струваше си.
След това се замислих дали и децата ни ще имат възможност да се радват някога на такива редки мигове щастие. Дали същата тази природа ще е все така неподправена. С времето този показател май драстично намалява...
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на edakov
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
