Рано сутринта. По бреговете на Марица (ех, звучи почти като "По мисури"... ;)
Усещам как трънаците, в които съм се наврял, се впиват бавно, но все по-упорито в кожата ми. А тя и без това вече е изпохапана от стотици комари...
Но важното е, че успявам още веднъж да се докосна до истинската и неподправена природа...Струваше си.
След това се замислих дали и децата ни ще имат възможност да се радват някога на такива редки мигове щастие. Дали същата тази природа ще е все така неподправена. С времето този показател май драстично намалява...
Рано сутринта. По бреговете на Марица (ех, звучи почти като "По мисури"... ;)
Усещам как трънаците, в които съм се наврял, се впиват бавно, но все по-упорито в кожата ми. А тя и без това вече е изпохапана от стотици комари...
Но важното е, че успявам още веднъж да се докосна до истинската и неподправена природа...Струваше си.
След това се замислих дали и децата ни ще имат възможност да се радват някога на такива редки мигове щастие. Дали същата тази природа ще е все така неподправена. С времето този показател май драстично намалява...