когато се случи нещо и ни заболи, винаги се обръщаме назад и пак, и пак, докато споменът не се отдалечи достатъчно, за да се превърне в пареща бяла точица. И въпреки това продължаваме да се взираме, като през шпионката на черна врата, заключена завинаги за нас...
Хайде да се обърнем , отзад има огромен светъл прозорец, през който нахлува слънчева светлина...
за С.У.
когато се случи нещо и ни заболи, винаги се обръщаме назад и пак, и пак, докато споменът не се отдалечи достатъчно, за да се превърне в пареща бяла точица. И въпреки това продължаваме да се взираме, като през шпионката на черна врата, заключена завинаги за нас...
Хайде да се обърнем , отзад има огромен светъл прозорец, през който нахлува слънчева светлина...
за С.У.
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на Matataupa
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
