когато се случи нещо и ни заболи, винаги се обръщаме назад и пак, и пак, докато споменът не се отдалечи достатъчно, за да се превърне в пареща бяла точица. И въпреки това продължаваме да се взираме, като през шпионката на черна врата, заключена завинаги за нас...
Хайде да се обърнем , отзад има огромен светъл прозорец, през който нахлува слънчева светлина...
за С.У.
когато се случи нещо и ни заболи, винаги се обръщаме назад и пак, и пак, докато споменът не се отдалечи достатъчно, за да се превърне в пареща бяла точица. И въпреки това продължаваме да се взираме, като през шпионката на черна врата, заключена завинаги за нас...
Хайде да се обърнем , отзад има огромен светъл прозорец, през който нахлува слънчева светлина...
за С.У.