След дълга обиколка сред хълмовете и вулканичните пейзажи на Хайлендс, открихме друго вълшебно място – спокойно езеро, разляло се в подножието на черни лавови склонове. Вятърът беше напълно утихнал и повърхността му се превърна в огледало, в което небето и облаците танцуваха безкрайно. В този момент тишината беше толкова плътна, че дори собственото ми дишане звучеше като шум.
Когато се качих на по-висока скала, езерото изглеждаше като капка вода, изгубена сред океан от застинала лава и мъх. Цветовете бяха минималистични – черно, сиво, синьо и онова невероятно зелено, което само Исландия умее да показва след дъжд.
Магията тук не идва от мащаба, а от усещането за пълно безвремие – сякаш си попаднал на границата между реалността и съня.
След дълга обиколка сред хълмовете и вулканичните пейзажи на Хайлендс, открихме друго вълшебно място – спокойно езеро, разляло се в подножието на черни лавови склонове. Вятърът беше напълно утихнал и повърхността му се превърна в огледало, в което небето и облаците танцуваха безкрайно. В този момент тишината беше толкова плътна, че дори собственото ми дишане звучеше като шум.
Когато се качих на по-висока скала, езерото изглеждаше като капка вода, изгубена сред океан от застинала лава и мъх. Цветовете бяха минималистични – черно, сиво, синьо и онова невероятно зелено, което само Исландия умее да показва след дъжд.
Магията тук не идва от мащаба, а от усещането за пълно безвремие – сякаш си попаднал на границата между реалността и съня.