Тази седмица имах възможност да се докосна до едно нереално място – ледника Sólheimajökull в Исландия. Валеше проливен дъжд, типичен за това сурово, магично кътче от света, и дълго се колебаех дали да вдигна дрона. Само преди две седмици той едва не загина в димните облаци на изригващ вулкан. Но инстинктът надделя – и след минута вече летеше над безкрайните ледени маси. Късметът беше на моя страна – облаците се разтвориха и разкриха пред мен пейзаж, който изглежда сякаш не принадлежи на Земята. Планетата Исландия.
Противно на заглавието, това не е последният глетчер – но е напълно възможно в рамките на едно-две поколения подобни гледки да изчезнат. Според последните проучвания, исландските ледници се топят с такава скорост, че до края на века повечето ще бъдат в критично състояние. А Sólheimajökull – този величествен гигант – вече се е отдръпнал с над километър само за последните десетилетия.
Над 60% от сладката вода на Земята е „заключена“ в ледници като този. Докато Южна Европа се задъхва в температури над 40 градуса, тук „топлото“ лято значи 16 до 20. Но и това е достатъчно – глобалното затопляне не подминава никого. Дори страната на огъня и леда усеща промяната.
И може би именно в тази тишина, сред пукнатините на хилядолетния лед, човек най-силно осъзнава колко мимолетни сме. И колко важно е да пазим това, което все още имаме.