Заплиташ ме с умели думи
приплъзваш струни от нега.
Обагряш парещо съня ми
оставяш ноти от ръжда.
В утрото на всяка песен
момчешкия ти смях кръжи.
С погледа на тъмен кестен
караш спомен в очите да бръжди.
Лъжата с истината май пирува
или истината е лъжа...
Счупихме играта там във щурма
на минута от последната следа.
В мисълта си плавно се събираме...
Отлитам на далеч...
В безкрайността ще се намираме.
Звездите не са толкова далеч.
Заплиташ ме с умели думи
приплъзваш струни от нега.
Обагряш парещо съня ми
оставяш ноти от ръжда.
В утрото на всяка песен
момчешкия ти смях кръжи.
С погледа на тъмен кестен
караш спомен в очите да бръжди.
Лъжата с истината май пирува
или истината е лъжа...
Счупихме играта там във щурма
на минута от последната следа.
В мисълта си плавно се събираме...
Отлитам на далеч...
В безкрайността ще се намираме.
Звездите не са толкова далеч.