Алиса погледна шишенцето на което пишеше "Изпий ме"... протегна трепереща ръка напред, сърцето и биеше силно като огромни буци лед пръскащи се в топлата земя, умът и не можеше да диша... протегна ръка и го изпи на веднъж, на една глътка... и започна да се смалява, постепенно, първо ръцете, краката, след това главата... докато накрая цялата стана не по-голяма от грахово зърно... стана толкова малка, почти невидима в този нежен свят от болка…. вече никой нямаше да може да я вижда... вече никой нямаше да може да я наранява...
Алиса погледна шишенцето на което пишеше "Изпий ме"... протегна трепереща ръка напред, сърцето и биеше силно като огромни буци лед пръскащи се в топлата земя, умът и не можеше да диша... протегна ръка и го изпи на веднъж, на една глътка... и започна да се смалява, постепенно, първо ръцете, краката, след това главата... докато накрая цялата стана не по-голяма от грахово зърно... стана толкова малка, почти невидима в този нежен свят от болка…. вече никой нямаше да може да я вижда... вече никой нямаше да може да я наранява...