…бавно опъна горящата стрела усещайки с пръстите си как изгаря сърцето му… така го бяха учили, че огънят може да концентрира духа със болката… и стрелбата да стане неимоверно точна…елфите… а отпред стоеше единствената жена която бе обичал някога… опитваше се да превърже крилото на белия орел, тя плачеше защото искаше да усети болката на орела, за да може той да полети за последно… но той беше щастлив, защото бе успял да спаси своята орлица със цената на своя живот… но какво значение имаше неговия живот, когато тя беше жива… елфът опъна лъка докрая, стрелата се запали… сърцето му гореше… „трябва да убиваш всичките слабости за да бъдеш силен…” – ехтеше в съзнанието му, главата му се пръскаше, макар външно да изглеждаше непоколебим, спокоен, ръката му гореше… „любовта е единственото нещо заради което си струва да се живее… - му бе казала тя…