Любовта е вътре в мен, защото аз не мога да я даря на никого. Човек обича само и единствено заради себе си. Аз обичах, защото исках да обичам, летях в блажения простор, защото исках да летя, и после страдах. Страдах, защото се нуждаех от прекрасното страдание. А отсреща нямаше човек. Там беше само моята представа, моята мечта. Човек е влюбен в мечтите си, защото само те носят спомена за онова, което наистина сме. Там, в реалността, няма нищо, което да е категорично - дори цялото. Любовта е част от цялото, защото е вкоренена в смисъла, но тя не е клише. Ние дори не сме започнали да я осъзнаваме. Ние само усещаме нейния повей, затворени в клетката на матричното ни съзнание, ограничено от собствените ни еднозначни клишета. Любовта е символ. Тя е хармония. Тя е смисълът на Цялото, а Цялото е и щастие, и страдание, и всичко останало, както и Нищото.