Не се опитвай да препречиш пътя
на времето, което си отива...
Не трупай пред нозете му прегради
от болки и несбъднати желания
и не взривявай мостовете, по които
над бледата река на самотата
несетно стъпките му преминават...
Но ехото на тези светли стъпки
в най-сенчестия ъгъл на душата си
пусни - и с тях във нея ще нахлуят
забравената песен на морето,
бълбукащият смях на чучулига
и шепотът на някой стар приятел...
В.Димова
Не се опитвай да препречиш пътя
на времето, което си отива...
Не трупай пред нозете му прегради
от болки и несбъднати желания
и не взривявай мостовете, по които
над бледата река на самотата
несетно стъпките му преминават...
Но ехото на тези светли стъпки
в най-сенчестия ъгъл на душата си
пусни - и с тях във нея ще нахлуят
забравената песен на морето,
бълбукащият смях на чучулига
и шепотът на някой стар приятел...
