Съдбата понякога
придобива образа
на съседката от горния етаж –
чука посред нощ на вратата ти
и иска нещо –
сол, захар,
хапче за главоболие,
внимание,
съчувствие,
любов…
Иска го винаги
с обещанието
да го върне още утре
и после забравя
за обещаното…
Не я виждаш с месеци –
на другиго носи
баницата с късметите
и гроздовия еликсир за щастие,
за другиго слага
късата пола,
френския парфюм
и високите токчета…
Един ден си спомня,
че ти дължи нещо
и ако имаш късмет,
връща вересиите си –
сол, захар,
хапче за главоболие,
минута внимание,
шепа съчувствие
и една малко употребявана,
поостаряла любов –
забравена някъде,
в някой ъгъл на паметта…
Чудиш се
какво да я правиш –
нямаш място за нея,
самотата ти е огромна
и е запълнила всичко наоколо…
Тогава съдбата
(в образа на съседката
от горния етаж)
хлопва вратата след себе си
и те оставя сам…
Чак тогава ти домилява
за онази, овехтялата любов…
Искаш да я приютиш,
открехваш вратичката
на сърцето си –
този път непременно
ще я пуснеш да влезе,
ако реши
да се върне обратно,
ако…

Весела Димова
29.12.2015 г.